Продължавам поредицата с места, които трябва да посетите, този път е ред на ресторантите. Иска ми се само да ви предупредя за няколко неща, които харесвам, че да прецените дали това е пост за вас. Не обичам мазните храни (т.е. между бързата храна и салатата, в повечето случай ще избера второто), предпочитам да оставя малко повече "пари на масата" и да съм в приятна обстановка, отколкото да се забутам в кварталното кръчме и не на последно място, рядко се връщам на места, където отношението ми е направило кофти впечатление. Ревю във форскуеър, ако са ме ядосали, разговор с мениджър и толкоз. Няма повече внимание от мен за такива места. Малко снобско, но пък никой не обича да се чувства пренебрегнат. Та, нека да ви споделя, кои местенца харесах, най-вече заради le boyfriend и неговите прекрасни избори на ресторанти...

Trattoria Giuzeppe Verdi на Раковска 174

Може би най-любимата. И да, знам, че съм пристрастна, заради това, че там ме заведе le boyfriend за първи път. Повтаряла съм и без него (шшшшт, мълчете си) и все ме изненадват с много приятно отношение, почти винаги светкавично ни намират маса, дори и да е края на седмицата. Пробвайте всичките видове пасти, антипастите и виното (ох,виното). Винаги след като си тръгна от там ми е някак леко на душата, но нали знаете как хубавото държание прави впечатление.

Ценови диапазон: Бих му дала 2/4

Може да не ви хареса: Ако сте почитатели на големите месни порции.. трябва да ви разочаровам.

The Little Things на "Цар Иван Шишман" 37
Много сладко и приятно заведение на доста централно място, прикрито в едно вътрешно пространство. Персоналът е готин, храната е божествена - буквално спираш да говориш докато не я привършиш. Чайовете и лимонадите им са страхотни, също. Препоръчвам да пробвате всичко, дори и това, което не очаквате, че ще ви хареса (в моя случай, пържолата с козе сирене и лешници)

Ценови диапазон: 2,5/4

Може да не ви хареса: Абсолютно винаги е пълно с хора (почти невъзможно е да седнете без резервация), понякога е доста шумно, нямат ПОС-терминал

La Piccola Casa на "Цар Борис III" 4
Също много приятен ресторант на 10-сетина минутки пеша от Пирогов. Обстановката е окей, сервитьорите са сравнително приятни. Храната им е чудна - опитайте равиолите и талиателите. Обикновено е спокойно, особено през уикенда. Музиката винаги е много приятна (от стила на Billie Holliday, Aretha Franklin и други джаз икони).
Ценови диапазон: Може би малко повече, отколкото заслужават - 2,5/4

Може да не ви хареса: От време на време се позабавят малко с кухнята

Ciccione Panini Bar&Bakery #1 на "Христо Белчев" 6
Имат по-големички маси на долния етаж и беше много лесно да ни настанят със скъпите ми съблогърки преди време. Платата със сирената са жестоки с чаша вино, както и салатите и пастите. Атмосферата е приятна, персонала е окей като обслужване.
Ценови диапазон: 2/4

Може да не ви хареса: Малко е шумно понякога и трудно се паркира в района

Il Tartufo на "Яков Крайков" 22
Преди няколко месеца се влюбих в талиателите им, страхотното лимонено пиле и панакотата им. В последно време обаче нещо сериозно се е променило в готвенето. Тихичко е,персонала е готин, много често ще видите собствениците да обядват там.

Ценови диапазон: 2/4

Може да не ви хареса: Май са сменили готвача... и не съм сигурна, че храната ми харесва толкова много вече, често сменят и сервитьорките, та и там е hit&miss, работят само до 10 часа.

Понякога ти се иска в почивния ден (сиреч без натягащата работа и университет) да свършиш всичко що не си успял през изминалата (почти) седмица. Е,да, ала понякога, особено след топла сутрин в завивките, никак, ала никак не ти се ще да извършваш каквато и да е полезна дейност. И обикновено това е така популярната неделя сутрин (или в моя случай събота), в която ставам с голяма чаша Карамелато/Тофи Лате от любим coffee shop, с леки угризения, но без те да ми пречат да си прекарам чудесно свободното време в... нищоправене. Разкодка в района на любимият (добре де, нямам лекции там) университет с топлата напитка и среща с любим човек или пък с остатъка от лекциите по право (какво да направя, че съм от книжните червеи).

Та, един такъв ден започна и с посещение на една малка част от Френските дни в София. Предвид интереса ми към културата, езика им (въпреки, че не се имам за изключително схватлива от страна на езиците) и френските макарони се запътих към уреченото място. Входът беше символичен, а и веднъж закупен билет важеше и за трите дни на фестивала. 

Последвалите снимки са от ден втори - 17-ти октомври.

Да си призная, очаквах малко по-голямо разнообразие от страна на лакомства и най-вече прословутите кроасани. А, уви, доколкото успях да видя се предлагаше само един вид такива.

Разбира се, не можем да избягаме и от шоколадовата част.

Ето и с какво излязох от фестивала - честно казано не останах очарована от всички вкусове, но искрено ми допадна шам фъстъкът (зеленият макарон). Продължавам да търся перфектните френски макарони или поне близо до автентични. А вие можете ли да ми препоръчате местенце в София с такива? Не съм очарована нито от тези на Сладкарници "Аби", нито от тези на 100 грама сладки и ще се радвам да ми споделите други местенца, който знаете.

*снимки за поста С. Митев
**подбор и обработка С. Михайлова

На шега или не - блогърската ми душа не се бе появявала на каквото и да е събитие, до сега. И отново никак не очаквах да успея да се появя навреме за поредното (Български държавни железници съвсем не ме подкрепят), но появилата се работа (КСК в СУ) ми предостави добрата възможност най-после да го направя. И имах късмет - точно денят в който пристигах в столицата се състоеше Le T de style, чиято концепция се оповаваше на колекция от тениски (в крайна сметка, не само), които са вдъхновени от французойката, в частност парижанката. Единственото условие за създаването на дрехата е моделът да бъде стартиран от бяла памучна тениска.  Идеята ми се стори изключително креативна, пък и никога не може да знае човек какъв ще е крайният резултат.

И така, с крайна цел изпит, текуща да успея да намеря точното място, се запътих към Иван Асен 22. Бях посрещната мило от Ванина от Style Inspiratrice и Нели Митева от Иван Асен 22, които любезно ми предложиха чаша розе. 

 Участниците  бяха: Анелия Мъглева, Георги Флоров, Ива Григорова, Марина Симеонова, Орнела Соле, Славина Петрова, Софи Пелрин, Теодора Шуманова, Яна Караманова и Яна Панова, като една от участничките имаше две творби.

Ако се загледате в снимките, ще откриете колко различни един от друг са моделите (снимки при Ванина, където можете да видите по-добре самите модели - тук).  Личните ми фаворити останаха sheer топ-а с розите на Яна Караманова (Dresscult) и сладката помпозна, с къса пачка розова тениска на Славина Петрова (Butterflies). Някои от шедьоврите дори си намериха притежатели още в първите няколко минути.

By Славина Петрова

Едно от нещата, които ми направиха впечатление бяха детайлите - достатъчно добре измислени, за да стоят подредено, но създаващи приятелска атмосфера. По тавана на всички стаи се "обвиваха" различни багри цветя, вероятно свързани със самата концепция - в тази с тениските бяха бели, в другите две - розови и червени.

Пренасяйки се в другата стая ...

Бижутата бяха невероятно нежни

Розе и сладки изкушения за гостите

 И най-накрая отиваме в зелената стая, изпълнена с френски шансони (ох, колко обичам Zaz)

Запознах се и с много приятни хора, с които надявам се да се виждаме по-често оттук нататък. 

Две от които - прекрасните Поли от Polinasofia (Полии, чакам снимки) и Ади от Adi's Blog (60s, love).

 Някои от моделите наистина ми "влязоха под кожата".

Не мисля, че това ще е последното ми посещение на това ателие. Със сигурност притежава от онзи чар - най-сладкия, непринудения и стилния, който не ти позволява да се откъснеш.

А и със сигурност ще се опитам да поправя пропуска със събитията.